Владимир Шкодров

Владимир Шкодров
български астроном
Владимир Шкодров около 2008 г. Снимка от семейния архив. 19 август 2007 г.
Роден	10 февруари 1930 г. Лом, Царство България
Починал	31 август 2010 г. София, Република България
Националност	България
Учил в	Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област	Астрономия
Работил в	Шуменски университет
Политика
Депутат
XXXVII НС
Владимир Шкодров в Общомедия

Проф. Владимир Шкодров и американската му колега Елиънор Хелин.

Владимир Георгиев Шкодров е български астроном, учен в областта на астрономията и физиката, професор.

Биография

Произход и ранни години

Роден е на 10 февруари 1930 г. в град Лом, в семейството на инженер Георги Шкодров и съпругата му Трайна Шкодрова. Баща му, който работи в Белограчик, умира рано и 3-те деца на семейството: Владимир, Боно и Сийка, отрасват под грижите на Трайна. Семейството има дълга история на неразбирателство с комунистическите власти, които преследват Боно, дядото на Владимир, заради „знатен произход“, и които впоследствие Трайна успешно съди, за да си върне част от национализираните земи. Напрегнатите отношения между местния комунистически елит и семейството се отразяват на целия живот на Владимир Шкодров, който никога не става член на Българската комунистическа партия и често се чувства ограничен в професионалната си кариера заради това.

Завършва през 1948 г. гимназията в Белоградчик и започва да следва геодезия в София, но през 1950 г. е изключен от висшия институт заради семейната си история. Няколко години по-късно успява все пак да възобнови следването си и завършва през 1958 г. Продължава образованието си с висша математика и астрономия в Ленинградския университет, където получава докторска степен през 1975 г.

Работа в БАН (София и Рожен)

След завръщането си в България започва да работи в Българската академия на науките, където участва в голям брой български и международни проекти, включително ръководи българските наблюдения при преминаването на Халеевата комета през 1986 г. Той е един от основателите на астрономическата обсерватория в Рожен (НАО Рожен), където провежда много наблюдателни часове и открива голям брой астероиди. През 1978 г. получава признателност от американските си колеги, които наричат с негово име астероида 4364 Шкодров.

Шуменски университет

Преподава в Шуменския университет в продължение на повече от две десетилетия и в продължение на два мандата е негов ректор. Остава преподавател до последните години от живота си. За приноса си към развитието на университета е отличен с почетната титла доктор хонорис кауза.

Късни години

Става народен представител в XXXVII народно събрание, избран като представител в Шумен. След края на депутатския си мандат поема ръководството на Института за обучение на докторанти на Българската академия на науките.

Умира в София на 31 август 2010 г.

Публикации

Автор е на над 200 научни публикации. Неговите популярни книги по астрономия: „Малки планети в Слънчевата система“ ("Наука и изкуство, 1973), „Халеевата комета на път към слънцето“ („Народна просвета“, 1985) и „Етюди по история на астрономията“ („Марин Дринов“, 2010) събудиха интереса към астрономията на повече от едно поколение българи. Научната и преподавателската му работа са отразени в монографиите „Планетарна физика“ (Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2005) и „Планетен потенциал“ (Издателство на БАН, 1989).

Награди

• Орден „Стара планина“, I степен;
• Орден „Лента Марин Дринов“;
• Доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“;
• Орден „Епископ Константин Преславски“;
• Почетен гражданин на град Шумен.

Вижте също

• 11852 Шумен

Външни препратки

• Профил на проф. Владимир Шкодров на сайта на Шуменския университет